← Към блогаЕжедневни умения

Прибиране на играчките: как да стане игра, а не задължение

Вечер стаята изглежда така, сякаш през нея е минала малка, много щастлива буря. Вие казвате „прибери играчките“, а детето чува нещо съвсем друго: че играта свършва сега. Затова се противопоставя, разсейва се или просто сяда на пода насред всичко. Добрата новина е, че прибирането на играчките е умение като миенето на зъбки и връзването на обувки. Учи се с ясни стъпки, с подредба, която помага, и с много повече игра, отколкото инструкции.

Защо детето не прибира, въпреки че ви разбира

Почти винаги причината не е непослушание. Четири неща стоят зад съпротивата:

• Задачата е прекалено голяма. За дете под пет години „прибери играчките“ е като за вас „разчисти мазето“. То вижда четиридесет предмета наведнъж и не знае откъде се започва.
• Прибирането значи край. Ако след всяко прибиране идва баня, лягане или тръгване, детето се съпротивлява на последствието, не на задачата.
• Няма практика. Ако досега сте прибирали вие, защото е по-бързо и по-спокойно, детето просто още не е имало как да се научи.
• Моментът е лош. Обикновено искаме прибиране в най-уморения час на деня, когато и възрастните не са в най-добрата си форма.

Струва си да го кажем направо: дете, което не иска да прибира, е абсолютно типично дете. Съпротивата не означава, че сте пропуснали нещо във възпитанието, нито че детето ви е по-разглезено от съседското. Означава само, че умението още не е изградено.

Ето какво променя картинката почти веднага:

• Една кошница вместо цялата стая.
• „Сложи кубчетата в синята кутия“ вместо „прибери си играчките“.
• Предупреждение пет минути по-рано, за да има време детето да приключи играта в главата си.
• Вие сте в стаята. Не задължително прибирате, но сте там.

Подредба, която детето разбира

Половината работа се случва преди самото прибиране. Ако системата е сложна за дете, детето няма да я поддържа.

1. Намалете играчките на видно място. Приберете половината в затворена кутия и ги сменяйте на две седмици. По-малко играчки означава по-малко за прибиране и, изненадващо, по-дълга игра с всяка.
2. Отворени кошници, не чекмеджета с капаци. Всяка стъпка повече, отваряне, вдигане, натискане, е повод да се откаже.
3. Ниско. Всичко, което детето трябва да прибира само, стои на височината на ръката му.
4. Етикети със снимки. Залепете на всяка кошница снимка или проста рисунка на това, което живее вътре. Дете, което още не чете, пак може да подреди правилно.
5. Едно място за едно нещо. Пет категории са достатъчни: кубчета, коли, плюшени, книжки, дребни части. Колкото по-малко решения, толкова по-бързо върви.
6. Килимче или табла за пъзели и конструктори. Играта се вдига наведнъж, без да се събират двеста части от пода.

Ако играта се разпростира и в общите стаи, сложете там една плетена кошница и въведете просто правило: вечер всичко от пода на хола влиза в нея, а на следващия ден се връща по местата си в детската стая. Така нито вие обикаляте къщата с ръце, пълни с дребни части, нито детето губи играчка. Ако има по-голямо дете, дайте му различна и ясно по-отговорна роля, например да носи кошницата или да провери под дивана, за да не се превърне прибирането в състезание кой е направил повече.

Добавете и една кошница без име, в която влиза всичко неясно. Тя спасява края на вечерта, когато остават седем предмета, които не се връзват с никоя категория, и пази ритуала от това да се проточи до безкрай.

Четири игри, които свършват работа за пет минути

Прибирането в игра не е хитрина, с която заобикаляте правилото. То е начинът, по който малкото дете научава всяко правило.

• Песничка за прибиране. Пускате една и съща песен всеки път. Целта е стаята да е готова, преди песента да свърши. Постепенно песента става знак и детето започва да прибира, преди да сте казали дума.
• Камионче доставчик. Детето е камион, кошницата е складът. „Товарът днес е само плюшени. Коли не приемаме.“ Работи чудесно и за дете, което обича да е главният началник на операцията.
• Намери всичко червено. Прибират се само червените неща, после само кръглите, после само малките. Задачата е ясна, кратка и има край, който се вижда.
• Таен предмет. „Избрах си наум една играчка. Като стигнете до нея, ще ви кажа кой я е познал.“ Детето прибира тридесет неща, докато търси едно.

Пет минути с таймер често дават повече от двадесет минути настояване. Сложете таймера на видно място и го оставете да бъде лошият полицай вместо вас. И не сменяйте играта всяка вечер. Децата обичат повторението и точно то превръща играта в навик, а новата измислица всеки път връща всичко в началото.

А когато детето откаже направо, не влизайте в спор. Намалете задачата до нещо съвсем малко, например три неща, и го направете заедно: „Аз слагам две, ти едно.“ Ако е твърде уморено или гладно, отложете с петнадесет минути и го кажете на глас, за да не изглежда като отстъпление. Прибирането в тежък ден не си струва скандала, а умението се гради през спокойните вечери, не през трудните.

Какво да кажете и какво да не казвате

Думите тук тежат повече, отколкото изглежда:

• Вместо „Прибери си стаята“ кажете: „Първо книжките на рафта.“ Една задача, един глагол, едно място.
• Вместо „Колко пъти да ти казвам“ кажете: „Помня, че вчера сам сложи колите в кутията. Хайде пак така.“
• Вместо „Ако не приберете, изхвърлям всичко“ кажете: „Играчките, които останат на пода, си почиват в кутията до утре.“ Важното е да е нещо, което наистина ще направите, спокойно и без заплаха в гласа.
• Вместо „Браво, добро момиче“ кажете: „Виж колко място стана. Сега има къде да сложим релсите.“ Детето вижда резултата, не оценката.
• Вместо „Хайде, по-бързо“ кажете: „Аз хващам кубчетата, ти плюшените.“
• Вместо въпрос кажете изречение. „Ще приберем ли играчките?“ е покана за отказ, а „Време е за прибиране“ не е.

И едно правило за вас: помолете веднъж, после помогнете. Помощта не е отстъпление и не разваля нищо. Дете, което прибира заедно с вас сто пъти, после прибира само. Дете, което е слушало сто пъти „колко пъти да ти кажа“, се научава главно да изчаква, докато се предадете.

Ритуал, който издържа повече от една вечер

1. Фиксиран момент. Всеки ден по едно и също време, например след вечеря и преди баня. Предвидимостта спестява половината спорове.
2. Предупреждение. „След тази обиколка на влакчето прибираме.“
3. Същата песен. Тя отваря ритуала, както приспивната затваря деня.
4. Назовете първата кошница. Не цялата стая, само началото.
5. Прибирайте заедно, но не вместо детето. Вие сте вторият чифт ръце, не единственият.
6. Край с нещо приятно на чистия под. Книжка, борба с възглавници, тихо сядане заедно. Така прибирането спира да значи „край на забавното“.
7. Не проверявайте за съвършенство. Ако три кубчета са в кошницата за коли, светът няма да спре. Поправете го, без да го коментирате.

Какво е реалистично да очаквате според възрастта:

• Около 2 години: слага две или три неща в кошница заедно с вас.
• Около 3 години: прибира една категория сам, с напомняне по пътя.
• Около 4 години: прибира стаята на етапи, докато сте наоколо.
• Между 5 и 6 години: справя се сам с едно напомняне, повечето дни. Не всички.

Ако детето е свикнало вие да прибирате след него, първите две седмици ще са най-трудните. Тръгнете с един малък участък, например само книжките, и го искайте всяка вечер, без да добавяте нищо отгоре, докато не стане автоматично. После прибавете втора категория.

Очаквайте и отстъпления. След болест, след гости, след нов детски режим умението изчезва за седмица и после се връща. Това е нормалната форма на всяко учене при малко дете.

Когато песничката напомня вместо вас

Най-лесно се прибира, когато сигналът не идва от уморен родителски глас, а отвън. Точно това прави песничката: тя е ясно начало и ясен край, тя не се кара и не повтаря. А когато в текста звучи името на вашето дете, неговата възраст и точно неговите кубчета, песента спира да е фон и става негова. Децата слушат собствената си песен десетки пъти и носят със себе си думите от нея.

В Нотичка правим точно такива песнички по тема и по дете. За прибирането на играчките вижте темата Прибиране на играчките, а ако решите да я подарите на вашето дете, поръчайте тук.

Дайте си и малко търпение. Чиста стая всяка вечер не е целта, а приятен страничен ефект. Целта е детето да усети, че след играта идва прибиране, че прибирането не е наказание и че се справя. Това се случва бавно, с повторения и с доста игра по пътя. Един ден ще минете покрай стаята, ще видите детето да слага кубчетата в синята кутия, без да сте казали нищо, и ще се зачудите кога точно е станало.