← Към блогаЧувства и смелост

Срамежливо дете: как да му помогнем да намери увереност

Детето ви се крие зад крака ви, когато някой го попита на колко години е. На площадката стои отстрани и гледа, вместо да се включи. Вкъщи пее с цяло гърло, а пред гости не казва и дума. Ако това ви звучи познато, вероятно имате срамежливо дете. И вероятно се питате кое е подкрепа и кое вече е натиск.

Срамежливостта не е дефект, който да поправяме

Първото нещо, което помага, е да спрем да я смятаме за проблем. Срамежливостта е темперамент, не липса на възпитание и не липса на умение. Приблизително всяко пето дете се ражда с по-внимателна настройка към новото: първо наблюдава, после участва. Това не е страх, който трябва да бъде победен, а стил на влизане в ситуацията.

Такова дете обикновено не е нито по-малко умно, нито по-малко общително в сърцето си. Разликата е в скоростта. Докато едно дете хуква към новата група за десет секунди, друго има нужда от десет минути отстрани, за да разбере правилата на играта. И когато ги разбере, често се включва по-задълбочено от останалите.

Затова целта не е да превърнем срамежливото дете в приказливо. Целта е да му дадем инструменти, с които да влиза в света тогава, когато то реши, а не когато ние се притесняваме какво ще си помислят хората наоколо.

Какво да кажем и какво по-добре да спестим

Повечето родители казват точно обратното на помагащото, и то от най-добри чувства. Ето кратък списък, който можете да си припомните преди следващата среща с познати.

По-добре да избегнете:

• „Не се срамувай“ и „Хайде, кажи здравей, де!“, защото поставят детето на сцена точно когато най-малко му се иска.
• „Тя винаги е такава, много е стеснителна“, казано пред детето. Така му даваме етикет, който после трудно сваля.
• Сравнения с братче, сестриче или приятелче, които „не се притесняват от нищо“.
• Награди и подкупи за едно казано здравей. Детето научава, че страхът е нещо, което се откупва.
• Извиняване от негово име пред възрастните. Детето чува, че в него има нещо, за което се извиняваме.

По-добре да опитате:

• „Виждам, че ти трябва малко време. Аз съм тук.“ Това е цялата реплика, нищо повече не е нужно.
• „Можеш да помахаш, вместо да казваш здравей.“ Дайте по-лесна алтернатива, не отменяйте задачата.
• „В началото и аз се чувствам странно на ново място.“ Нормализирайте без да драматизирате.
• Назовете чувството: „Малко е притеснително, когато има много хора наведнъж.“ Дете, което има дума за състоянието си, се владее по-добре.

Полезно е да помислите и за времето за загряване като за нещо напълно легитимно, точно както бихте приели, че детето има нужда от време да свикне с хладната вода в морето. Никой не очаква от малко дете да скочи в студено море веднага. Същото важи и за стая, пълна с непознати лица.

Малки стъпки, които трупат увереност

Увереността не идва от едно голямо преодоляване, а от много малки успехи, които детето помни. Работещият подход е да намалим размера на стъпката, докато стане посилна.

• Пристигайте по-рано. На рожден ден, на занималня, на тренировка: празната стая с двама души е много по-лесна от пълната с двадесет. Детето вижда как мястото се напълва, вместо да влиза в готова тълпа.
• Репетирайте вкъщи. Изиграйте срещата с кукли или с игра на роли, но само с две изречения, не с речи. „Здравей, аз съм Мария.“ „Може ли да играя с вас?“ Толкова.
• Дайте една конкретна задача. Да звънне на звънеца, да подаде салфетките, да носи торбичката с подаръка. Задачата дава на детето роля и му спестява въпроса какво да прави с ръцете си.
• Уговорете таен знак. Стискане на ръката означава „имам нужда от пауза“. Детето знае, че има аварийна спирачка, и точно затова по-рядко я използва.
• Определете времето предварително. „Ще останем половин час. После ти решаваш дали оставаме повече.“ Краят, който се вижда, прави началото възможно.
• Хвалете усилието, не резултата. Не „браво, беше много смела“, а „ти каза здравей, въпреки че ти беше трудно“. Второто детето може да повтори, първото звучи като късмет.

И най-важното: не прескачайте стъпки, защото е неудобно пред други хора. Детето, което е било избутано в средата на кръга, следващия път ще се държи за крака ви още по-силно.

Отделно от тези стъпки, най-силният инструмент за срамежливо дете е срещата един на един. Една покана за гости на едно дете вкъщи върши повече работа от три посещения на шумна площадка. В позната стая, с един познат човек и без публика, детето може да покаже цялата си общителност. Приятелството, създадено така, после му служи като котва и в по-големи групи: когато влезе в градината, то вече не влиза само.

Как да подготвим детето преди голяма среща

Срамежливите деца се справят значително по-добре, когато знаят какво ще стане. Неизвестното е по-страшно от многолюдното. Преди рожден ден, семеен обяд или първи ден в нова група отделете пет минути за кратка подготовка.

• Кажете кой ще бъде там и как се казват хората. „Ще дойдат леля Ани и Боян, той е на твоята възраст.“
• Опишете последователността: първо ще се събличаме, после ще има торта, после ще играете навън.
• Покажете къде е тихото място. Банята, спалнята, стълбището. Детето трябва да знае накъде може да излезе.
• Уточнете какво ще правите вие. „Аз ще бъда в кухнята с другите родители, ще ме намериш там.“
• Оставете изход без срам. „Ако стане много, идваш при мен и излизаме за малко навън.“

След събитието се върнете към него с една спокойна реплика: „Кое беше най-хубавото днес?“ Така паметта на детето започва да пази не притеснението, а хубавата част.

Същата подготовка работи и за по-дългите промени, не само за едно събитие. Ако предстои тръгване на градина или преминаване в нова група, говорете за нея спокойно и в малки порции през няколко дни, вместо в дълъг разговор вечерта преди това. Минете покрай сградата, назовете името на учителката, кажете кой ще го води и кой ще го прибира. Колкото повече подробности са вече известни, толкова по-малко остава за измисляне на детето в самия момент.

Когато песничката говори вместо детето

Има един малък трик, който родителите на срамежливи деца често откриват случайно: пеенето е по-лесно от говоренето. Когато думите вече са измислени и мелодията ги носи, детето не трябва да съчинява реплика в момента, в който му е най-трудно. Затова толкова деца, които мълчат пред гости, пеят в колата без никакво колебание.

Песничка по темата Срамежливост работи точно по този начин. В нея името на детето се чува в история, в която героят първо се притеснява, а после намира своя начин да се включи. Детето чува собственото си име в роля на човек, който успява, и това е по-убедително от всяко обяснение. Пускайте я в колата по пътя към градината или вечер преди ден, за който знаете, че ще бъде шумен. Може да поръчате песничката с името, възрастта и малка подробност от живота на детето, за да е наистина за него.

Кога да потърсите допълнителна подкрепа

В повечето случаи срамежливостта се разхлабва сама, с възрастта и с опита. Има обаче ситуации, в които е добре да се посъветвате със специалист, най-често детски психолог:

• Детето не говори извън дома в продължение на месец и повече, при положение че вкъщи говори нормално.
• Избягването започва да го лишава от неща, които иска: отказва да ходи на градина, на рожден ден, на занимание, което само е избрало.
• Появяват се физически оплаквания преди социални ситуации: болки в корема, главоболие, затруднено заспиване.
• Детето говори за себе си с думи като „аз не мога“ и „никой не ме харесва“.

Потърсената помощ в такъв момент не е признание за провал. Тя е същото като да отидете на преглед при зъболекар: по-рано е по-лесно.

А докато вървите по пътя, помнете нещо, което срамежливите деца често не чуват достатъчно: внимателният вход в света не е слабост. Децата, които първо наблюдават, обикновено забелязват повече, избират приятелите си по-грижливо и когато най-накрая заговорят, имат какво да кажат. Вашата работа не е да ги бутате по-бързо. Вашата работа е да стоите достатъчно близо, за да знаят, че има къде да се върнат, и достатъчно спокойно, за да усетят, че няма от какво да се притесняват.