← Към блогаЕжедневни умения

Връзване на обувки: как да научим детето стъпка по стъпка

Връзването на обувки е едно от онези умения, които изглеждат дребни, докато не дойде моментът детето да се оправи само пред вратата на градината. Пръстчетата още не слушат, връзките се изплъзват, а вие закъснявате. Добрата новина е, че това не е въпрос на талант, а на няколко седмици спокойно упражнение в правилния ред. Тук ще намерите кога детето наистина е готово, как да подготвите обувките, две работещи техники стъпка по стъпка и какво да правите, когато търпението свърши.

Кога детето е готово да връзва обувките си

Повечето деца се справят с връзки между петата и седмата година. Това е широк диапазон и той е напълно нормален: умението изисква едновременно фина моторика, памет за последователност и търпение, а тези три неща не се развиват с едно темпо у всички деца.

Вместо да гледате календара, проверете дали детето вече може:

• да нанизва големи дървени топчета на връв или да прави гердан от макарони;
• да държи молив с три пръста, без цялата длан да се свива в юмрук;
• да закопчава копче или цип на яке без помощ;
• да изпълни указание от три части наведнъж, например „вземи чашата, занеси я в кухнята и я сложи в мивката“;
• да стои спокойно наведено или седнало над обувката минута или две, без да скача.

Ако три от тези пет вече вървят, спокойно можете да започнете. Ако не, няколко седмици с нанизване, пластилин и щипки за пране подготвят ръката далеч по-добре от упражнения направо върху връзките.

Струва си да имате наум и едно практическо обстоятелство: ако детето е левичар, а вие сте десничар, огледалното показване обърква двойно. В такъв случай седнете от лявата му страна и правете движенията с лявата си ръка, колкото и несръчно да ви се струва. По-добре е вие да сте неловки за пет минути, отколкото детето да учи всичко обърнато.

Подготовка, която спестява половината нерви

Голяма част от неуспехите не идват от метода, а от условията. Преди да покажете каквото и да било, подредете следното:

• Две връзки в различни цветове. Купете един чифт шарени връзки или просто оцветете едната половина с маркер. Когато детето вижда, че „червеното отива под синьото“, последователността се помни много по-лесно от „едната върху другата“.
• Обувката да не е на крака. Сложете я на масата, обърната така, че детето да я гледа отгоре, както ще я гледа и после. Собственото стъпало пречи, защото тялото се извива и ръцете нямат място.
• По-дълги връзки за началото. С десет сантиметра повече дължина ушичките се получават без борба. По-късно се връщате към нормалните.
• Време без бързане. Никога на вратата, докато излизате. Изберете събота следобед или двайсет минути преди вечерната баня.
• Едно и също място. Същият стол, същата светлина. Повторението на обстановката помага на паметта повече, отколкото изглежда.

И още нещо, което мнозина пропускат: учете, като седите до детето, а не срещу него. Отсреща всичко е обърнато и то трябва да превежда огледално, което за петгодишен е по-трудно от самия възел.

Ако искате да ускорите нещата, направете си домашна дъска за упражнения. Парче дебел картон с осем дупки на два реда, през които сте промушили шарени връзки, струва нула лева и върши работата на всяка купена играчка. Предимството е, че стои на масата неподвижно и детето може да опитва, докато вие миете чиниите наблизо, без да държите обувката вместо него.

Двете ушички, стъпка по стъпка

Това е методът, който повечето деца усвояват най-бързо, защото в него няма провиране на връзка под връзка.

1. Направете кръстче: червената връзка минава върху синята.
2. Провирате червената през дупката отдолу и дърпате. Готов е първият стегнат възел. Спрете точно тук и повтаряйте само това няколко дни, докато стане автоматично.
3. От всяка връзка направете по една ушичка и я хванете между палеца и показалеца. Две зайчета, едно в лявата ръка, едно в дясната.
4. Кръстосайте ушичките също като в първата стъпка: червената ушичка върху синята.
5. Провирате червената ушичка през дупката и дърпате двете едновременно.

Ключът е втората стъпка. Много родители минават бързо през първия възел, за да стигнат до „истинското“ връзване, а точно този възел държи цялата панделка. Ако той е хлабав, обувката се развързва след двайсет метра и детето решава, че не може.

Ако ушичките не се получават, опитайте с едната

Някои деца се объркват, когато трябва да задържат две ушички наведнъж. За тях работи класическият вариант с едно зайче:

1. Първи стегнат възел, точно както по-горе.
2. От синята връзка правите една ушичка и я държите здраво.
3. Червената връзка обикаля около ушичката отпред.
4. Намирате дупката, която се е образувала зад ушичката, и бутате червената връзка през нея с палец.
5. Хващате новата ушичка от другата страна и дърпате двете.

Този метод има едно слабо място: четвъртата стъпка иска от детето да намери дупка, която не вижда добре. Помага, ако вие държите ушичката, а детето прави само обикалянето и бутането, докато движението се запомни. После разменяте ролите.

Няма правилен и грешен метод. Пробвайте първия две седмици и ако не потръгне, минете на втория без драма. Децата не помнят кой метод са научили, помнят само дали са се чувствали способни.

Когато детето се отказва или бърза

Почти всяко дете стига до момент, в който хвърля обувката. Това не е липса на характер, а умора: връзването изисква много внимание за малко видим резултат. Ето какво помага:

• Разделете умението. Детето прави само последната стъпка, вие всичко преди нея. На следващия ден прави последните две. Така всеки опит завършва с успех, а не с провал. Това се нарича учене отзад напред и е най-полезният трик в целия списък.
• Три опита, не десет. Уговорете се предварително: пробваме три пъти, после мама или тати довършва. Ограниченият брой маха напрежението от двете страни.
• Упражнявайте и без обувка. Връзки, промушени в картонена кутия или в дъска с дупки, стоят неподвижно и детето вижда ръцете си отгоре. Връзване на дръжката на чанта също върши работа.
• Назовавайте стъпките на глас с едни и същи думи. „Кръстче, дупка, дърпаме, две зайчета, кръстче, дупка, дърпаме.“ Еднаквата формулировка се превръща във вътрешен глас, който детето после си казва само.
• Не поправяйте ръцете му в движение. Изчакайте да завърши и покажете наново върху своята обувка. Хващането на детските пръсти по време на опит почти винаги води до дърпане и сълзи.

И накрая: ако сутрин закъснявате, сложете обувките с велкро. Умението се учи в спокойни часове, не под натиск. Няма нищо отстъпващо в това да имате два чифта обувки за двата различни режима.

Защо песничка помага точно на това умение

Връзването е последователност, а последователностите се помнят най-добре с мелодия. Затова децата знаят азбуката като песен, а не като списък. Когато стъпките са в рима и в такт, детето не си припомня какво следва, а просто продължава реда.

Персонализираната песничка добавя и нещо друго: в нея звучи собственото име на детето, а не абстрактно „едно момиченце“. В темата Връзване на обувки правим точно такава песен по името, възрастта и цвета на любимите обувки на вашето дете. Можете да я пускате, докато упражнявате, и стъпките се запомнят сами, без вие да ги повтаряте на глас.

Полезно е и да покажете защо си струва. Нека детето ви види как завързвате своите обувки преди разходка, как проверявате възела на по-малкото братче, как се оправяте с връзка, развързала се в парка. Умение, което дете вижда в ръцете на възрастните всеки ден, изглежда като част от порастването, а не като домашно, което някой му дава.

Връзването на обувки почти никога не се учи за един следобед и това е напълно нормално. Повечето деца минават през няколко седмици, в които възелът става, панделката не, и после един ден всичко просто се получава. Вашата работа дотогава е по-малката: шарени връзки, спокоен час, три опита и искрено „видя ли колко стегнат възел направи“. Останалото го свършват пръстчетата, които всеки ден стават по-умели.